Като за начало трябва да подберете правилно четката за зъби. Ако венците ви са здрави – това е четка със средно мек косъм. Достатъчно е да миете зъбите си два пъти дневно (сутрин и вечер) по три минути.

Използвайте измитащи движения от венеца към зъба с лек до умерен натиск. Избягвайте хоризонтално четкане. Употребявайте хигиенни средства – различни пасти за зъби, води за уста – необходими за химичното разграждане на плаката, която се образува по зъбите. Задължително е и използването на междузъбен конец и междузъбни четки един път дневно.

Езикът трябва също да се почисти, защото между гънките му се задържат плака и микроорганизми. За целта можете да използвате обикновена четка, специално приспособление за почистване на езика или четка, комбинирана с такова приспособление.

Миенето на зъбите е безкрайно важно още в най-ранна възраст. Преди да пробият и по време на пробива, устата трябва да се почиства с влажна марля или гумен напръстник. След като израснат първите зъби, трябва да се започне миене с четка и паста. Това, разбира се става постепенно. Трябва да сте доста търпеливи. Има четки и пасти, съобразени с възрастта. Пастата трябва да е в малки дози, тъй като има опасност от поглъщане на флуориди, а най-добре е първоначално тя да е без флуор. Поставя се количество колкото грахово зърно. Добре е да се направи преглед при стоматолог, когато зъбките пробият, а ако имате въпроси и преди това. Първите посещения са главно, за да свикне детето със стоматолога и обстановката.

На профилактичен преглед се ходи на всеки 6 месеца. След основно почистване и полиране зъбите се оглеждат щателно за кариеси и други заболявания на твърдите зъбни тъкани. Преценява се и цялостното състояние на устната кухина.

Четката трябва да е с глава с дължина около 2 зъбни корони на молари и широчина, долу-горе равна на широчината на една моларна корона. С изкуствени влакна със заоблени върхове и групирани в снопчета с различна дължина, като тези в най-предната част е желателно да бъдат по-дълги от следващите ги. Твърдостта e съобразена с индивидуалното състояние на зъбите и венците. Като генерално правило: – меки (soft) за чувствителни зъби с крехък емайл, оголени корени, тънки, нежни, лесно раними венци; – средни (medium) за нормални зъби и венци; – твърди (hard) за нормални зъби и венци при повишена склонност към натрупване на плака и зъбен камък. Четката се сменя, когато влакната променят правилното си положение. Не чакайте цялата четка да се деформира. Тогава е вече късно.

Пастата играе по-малка роля (около 15-20%) в ефективното почистване на зъбите. Всички съвременни пасти съдържат най-важната съставка – флуорид. Той има способността да заздравява минералната структура на зъба. При подбора на пастата, можете да се ръководите от следното основно правило: – антитартар – паста за хора, склонни към бързо натрупване на зъбен камък; – сенситив – паста за хора с оголени коренови повърхности, чувствителни към студено, топло, кисело, сладко, с тънки и лесно раними венци; – универсални, избелващи или антикариес – за хора с нормални зъби и венци. Все пак, всеки човек е със строго индивидуално състояние, така че вашият зъболекар най-добре ще Ви каже, коя четка и паста е най-подходяща за Вас.

Започнете с почистване на дъвкателните повърхности на страничните зъби (молари и премолари). Движенията са напред-назад с достатъчен натиск. Така снопчетата на четката достигат до браздите (фисурите) на зъба и осигуряват оптимален почистващ ефект. За жалост не могат да бъдат достигнати по-тесните и дълбоки бразди, тъй като влакната са по-дебели от диаметъра на браздата. Тук на помощ идват силантите.

След това почистете страничните повърхности на зъбите, гледащи към бузите и езика. Първо поставете четката в плътен контакт с венците, без почти да се докосват зъбите. Извършвайте леко вибриращо движение, последвано от измитащо. Посоката е винаги от венеца към зъба! Натискът да бъде достатъчен. По същия начин се почистват всички зъби, като се променя положението на четката в зависимост от зоната.

Завършете с изчистване на езика. Изплезете езика максимално напред и с движения отвътре-навън, почистете. Ако ви се повдига при тази процедура, първо поемете дълбоко дъх и докато четкате, бавно изпускайте въздуха.

Почистването между зъбите става с конци. Конецът е желателно да не е покрит с восък – „UNWAXED“. Конците се използват вечер, след почистване на зъбите с четка и паста. Веднъж на ден е достатъчно.

Откъсвате около 2-3 педи и навивате на десния или левия среден пръст (средната му фаланга) минимум 4 навивки, придържайки с палеца на съответната ръка края на конеца.

След това навивате конец и около другия среден пръст повече от 4 навивки.

С помощта на показалците, насочвате конеца към контакта между два зъба. Конецът се държи успоредно на междузъбния контакт и с леки движения напред-назад преодолявате контакта. Придвижвате внимателно към венеца, докато конеца потъне леко под него. Ако натиснете силно, ще предизвикате кървене.

Започвате да движите конеца напред-назад и постепенно в посока обратна на венеца. При тези движения натискът да е достатъчно добър. Тук няма опасност да увредите венеца. Стремете се конецът да не излиза извън контакта.

Преминавате към следващите междузъбни пространства, докато приключите с всички. Накрая завършвате с почистване на задните повърхности на последните зъби в устата (тези, които са обърнати към гърлото).

Почистването на плаката се извършва по-добре с електрически четки. Особено с новите поколения, които комбинират вибрации с въртеливи движения. Обикновената четка при правилна техника осигурява напълно задоволително почистване. Електрическите четки са много необходими за хора, които вследствие заболяване или злополука, нямат физическата възможност да извършват правилни движения. Също са желателни за деца с недостатъчна сръчност. Аз препоръчвам на моите пациенти да използват електрически четки, след почистване с обикновена, като обърнат внимание на по-трудните за почистване места. Най-често това са задните зъби и участъците, в които най-бързо се натрупва зъбен камък. Електрическите четки са наистина едно прекрасно средство за поддържане на блестяща от здраве усмивка!

Кариесът е заболяване на твърдите зъбни тъкани, което води до тяхното разрушаване. Засяга 95% от хората. Резултат е от едновременното и взаимозависимо действие на много фактори – устна хигиена, хранителна диета, вредни навици, структура на емайла и много други. Най-често в началния си стадий кариесът не е болезнен. При напреднала фаза се усеща болка в зъба при химични и физични дразнения (топло, студено, сладко и др.). Лечението се извършва чрез почистване на кариозните тъкани и поставяне на пломба.

В днешно време това е напълно възможно. Ще предложа един план-стратегия за недопускане на кариес:

Правилно хранене на майката по време на бременността

Правилно хранене на детето и грижа за устната кухина

Създаване на правилни хигиенни навици още от най-ранна детска възраст – измиване на зъбите под контрола на родителя

Покриване на постоянните зъби със силанти веднага след пробива им (само задните зъби – премолари и молари)

Поддържане на оптимална хигиена чрез четкане и почистване с конци

Поне веднъж годишно профилактични прегледи при зъболекар

Колкото по-рано, толкова по-добре! Когато кариесът бъде открит рано, преди да е деминерализирал цялата дебелина на емайла, в повечето случаи лечението завършва само с покриване с лак или силант и инструкция за правилно хранене и диета. На този етап не се използва „машинката“. Когато кариесът е напреднал и в дентиновия слой, се налага да се почисти кариозния дентин и подкопания емайл и да се изработи пломба. Не забравяйте, че е много по-лесно и по-евтино да се лекува кариес в началната му фаза, отколкото вече в напреднала, както и евентуалните му усложнения – пулпит, периодонтит, абсцес, остеомиелит и т.н.

Кариесът прогресира във все по-тежко увреждане на зъба, а след това и на околозъбните тъкани. Когато достигне дентина, кариесът напредва бързо и само за няколко години може да достигне до пулпата и да причини пулпит. Това не винаги е съпроводено с болка. Често пациентът отива при зъболекаря, когато кариесът е достигнал до абсцес. Toва се получава при излизане на инфекцията извън кореновия канал и засягане на периодонциума и алвеоларната кост. Тогава винаги има болка. Много често бузата, шията, окото и т.н. се подуват, температурата се повишава. Много често зъбът вече не може да бъде спасен и трябва да се извади. Освен това има опасност от задълбочаване на инфекцията. Тя може да достигне гръдната кухина, сърцето, мозъка, ушите и т.н. Все още се случва дори смъртен изход по вина на заболял зъб.
За това не чакайте да ви заболи!

Когато е засегнат само емайлa, се почиства със специална четка и паста повърхността и се покрива с лак, съдържащ антибактериални съставки и флуоридни йони. Така кариесът повече не се развива, тъй като лакът създава механична бариера между бактериите и хранителните остатъци. Антибактериалните съставки пречат на размножаването и растежа на бактериалната колония. Флуорното депо, с постоянно отделящите се йони, засилва структурата на зъба и спомага за възстановяването на деминерализираните от бактериалните киселини участъци.
По преценка на стоматолога, може да се направи миниатюрна пломба с течен фотополимер или да се покрие със силант. При напреднал кариес, с помощта на високооборотен наконечник и подходящо борче се почистват разрушените (размекнати) участъци от зъба до здраво. Тази процедура е изключително важна, защото ако не се почисти идеално и се пломбира, кариесът ще продължи да разрушава зъба. Перфектното почистване е процедура, която изисква голямо търпение и внимание от страна на стоматолога.

Обикновено това са дълбоките бразди по зъбните повърхности. Оттук е най-трудно да бъде почистена зъбната плака, тъй като влакната на четката не могат да достигнат до тесните и дълбоки пространства. За това е наложително още след пробива на постоянните странични зъби, дълбоките им бразди да бъдат покрити със силант.

След почистване на разрушените тъкани, трябва да се намери начин те да бъдат заместени възможно най-добре. Това изкуствено възстановяване на липсващите естествени тъкани се нарича пломба. По-точното наименование е обтурация. В превод от латински означава: „запълвам, запечатвам“

Всяко едно възстановяване в устата зависи от няколко групи фактори:

1. Професионални умения на стоматолога – това означава познаване на теорията и практиката на всяка извършвана дейност. Необходим е достатъчен клиничен опит.
2. Правилно планиране – преди да се пристъпи към възстановяване, трябва много внимателно да се планира и прецени как възстановяването ще се отрази на здравето на зъба и съзъбието в дългосрочен план. На пациента трябва да се предложат различни варианти, подробно разяснени относно предимства и недостатъци.
3. Стриктно спазване на клиничния протокол – стоматологът трябва педантично да спазва всички правила за висококачествена работа.
4. Качеството на основните и спомагателните материали.
5. Правилно натоварване и поддържане на възстановяването – да не се дъвчат твърди нехранителни продукти, да не се ползват зъбите за отваряне на бутилки, за чупене на орехи, шам-фъстък и т.н. Да се поддържа високо ниво на хигиена, да се спазват специфичните за всеки случай указания на стоматолога. При перфектно спазване на всички изисквания, животът на една пломба е около 6-8 години.

Необходимостта от смяна на една обтурация не зависи от това преди колко време е изработена. Kогато не отговаря на изискванията за качество и функционалност, тя трябва да се смени.

Дори при стриктно спазване на клиничния протокол е нормално да има лека чувствителност няколко дни след поставяне на пломбата. Зъбните и околозъбните тъкани са живи и реагират на травмата. Кариесът е травмирал с месеци и години зъба, към това се добавя и травмата от процедурата по поставяне на пломбата. Така, че е нормално още известно време да се изпитва дискомфорт в лекувания участък. В зависимост от степента на увреждане, от моментното състояние на имунната система, от типа нервна система и от начина на работа, степента и продължителността на дискомфорта може да варира в широки граници.

Това е метод, който представлява възстановяване на нормалната структура на естествения зъб, благодарение на различни изкуствени материали. Чрез него се постига корекция на различни дефекти – счупвания и неравности по режещите ръбове на предните зъби, неестествени разстояния между зъбите, упорити петна, изтривания на шийките, както и големи дефекти в областта на дъвкателните зъби.

При реставрацията се извършва моделиране на зъба по метода на многопластова техника. Така се възстановява естествената форма, цвят и анатомия на зъба. За да се извърши художествена реставрация, стоматологът трябва да притежава специални знания, умения, опит, усет, техническо оборудване и качествени материали с богат избор на цветове и ефекти. Времето, необходимо за изработка на една реставрация е 2 до 3 пъти повече от една стандартна пломба.

Много често (при 95% от хората) по зъбната повърхност се наблюдават тесни и дълбоки бразди. Те представляват идеална среда за заселване и развитие на бактериите, предизвикващи кариес. Дебелината на емайла е най-тънка в областта на тези дълбоки участъци. Това означава, че за много кратко време, емайлът може да бъде разтворен с помощта на отделяната от бактериите млечна киселина. Веднъж достигнали долния слой – дентин, който вече е с протеиново съдържание, процесът напредва бързо и опасно към зъбната пулпа. Запечатването на тези участъци със силант е най-добрата профилактика против кариес. Поставянето на силант е бърза, некомплицирана процедура, траеща не повече от 10-15 минути. Процедурата е АБСОЛЮТНО БЕЗБОЛЕЗНЕНА! Дори и най-страхливите пациенти я приемат съвсем спокойно.

Това е процедура, при която с помощта на избелващи вещества се постига изсветляване на естествения цвят на зъбите без да се уврежда или нарушава целостта на зъбните тъкани. С избелването се постига изсветляване на основния цвят на зъбите. Различните хора имат различен цвят. Той може да е в жълто-кафявата, кафеникавата или синьо-сивкавата гама. Избелването изсветлява цвета, но не може да променя основата му. Зъб от сивата гама не може да мине в жълто-кафявата с помощта на избелване. В зависимост от индивидуалните особености и броя на избелващите процедури, може да се постигне от скромна до драматична промяна в светлостта на зъбите. Избелването е процедура, влияеща само върху естествените зъбни тъкани. Пломби, корони от пластмаса или керамика не могат да бъдат избелени.

В зависимост от навиците на пациента, ефектът от избелването силно може да варира. При страстни пушачи, редовни консуматори на кафе, черен чай, червено вино и други силно оцветени храни и напитки бързо се възстановява стария цвят на зъбите. При тях инвестицията в по-бели зъби трябва да се насочи в друга посока – трайни възстановявания върху зъбите. Причината е, че керамичната повърхност е невъзможно да бъде трайно оцветена чрез храни и напитки. При пациенти без лоши навици, ефектът трае средно около две до три години. Изследванията показват, че 42% от пациентите подложили се на избелване са доволни от резултата дори и след седмата година.

Фасетите са директно или индиректно изработени възстановявания върху лицевата (вестибуларна) част на предните зъби. Разработват се от фотокомпозит или керамика и се отличават с много малката си дебелина (0.5 – 1.5 мм). Фасетите са изцяло козметични възстановявания. За тях има много строги индикации. Не на всеки зъб и не на всеки пациент могат да бъдат поставени фасети. Преди да се пристъпи към лечение с фасети, стоматологът много подробно и задълбочено трябва да прецени състоянието на съзъбието, възможните рискове от неуспех и усложнения. За да отговори на изискванията за фасети, пациентът трябва:

1. да има достатъчно здрава зъбна тъкан
2. да няма вредни навици (стискане и скърцане със зъби, чупене със зъби на черупки от орехи, бадеми и т.н.)
3. да има отлична орална хигиена
4. да има балансирана захапка

Oсновно предназначение на фасетите е да коригират недостатъци на съзъбието по отношение на форма, подреденост, повърхностна структура и цвят. Основното предимство на фасетите е, че с тях се постигат високи естетически резултати с цената на минимум изпиляване на здрави зъбни тъкани.

Коронката е възстановяване, което обхваща зъбните тъкани от всички страни. Тя поема върху себе си натоварването по време на функция и след това го разпределя равномерно върху подлежащите зъбни тъкани. Зъбът се изпилява, така че да се осигури необходимото място за създаване минимална дебелина на короната по всички нейни повърхности. Тогава при поставянето на короната тя изглежда като естествено продължение на зъбния корен – възстановява напълно оригиналната форма на зъба. В този случай короната не дразни пародонталните тъкани и не се възприема като чуждо тяло. Изборът на материал за коронки е доста голям. След внимателен анализ на остатъчните зъбни тъкани, движения на долна челюст по време на функция, състоянието на пародонта, естетичните изисквания на пациента и т.н. се взема решение за вида материал, от който ще се изработи зъбната корона. По желание на пациента се изработват временни корони от пластмаса или фотокомпозит, които осигуряват комфорта, естетиката, функцията и нормален говор до изработването на короната от избрания материал. Ако зъбите са живи временните корони са задължителни, тъй като изпилените зъби са много чувствителни от студени течности, сладко и кисело. Грижата за короните е както и за естествените зъби. Кариес не може да увреди короната, но непочистената плака може да увреди пародонта на зъба, като вследствие от това може да се развие кариес на цимента, пулпит и усложнения, пародонтален джоб.
Не занемарявайте хигиената си!

В кабинета по дентална медицина най-често се използва местно обезболяване с помощта на химични средства (упойки). В зависимост от търсения ефект се използва един или друг метод за въвеждане на обезболяващия разтвор. Все още най-ефективни саинжекционните техники, използващи игла за проникване в тъканите.
Безиглените инжекторни методи имат второстепенно значение. Използват се най-вече при деца. При възрастни имат добър ефект при работа върху предни зъби.
 Освен локалната анестезия може да се прилага и умерена седация – използване на успокоителни лекарства, които улесняват последващите процедури. Влияе добре на хора, които имат страх от зъболекар или силно изразено безпокойство, като намаляват нервността и страха. Медикаментът се приема около час преди посещението на денталния кабинет.
Общото обезболяване в стоматологията се използва в редки случаи при лечение на психично болни, силно стресирани или травмирани пациенти. При добре поставена упойка, пациентът усеща, че нещо се прави по зъбите му, но не усеща никаква болка, никакъв дискомфорт.

Кореново лечение се налага при възпалителни процеси в зъбната пулпа. Може да се наложи и при клинично здрава пулпа при зъби, които подлежат на лечение с корони и мостове. Състои се от различни процедури, целящи оздравяване или премахване на увредените меки тъкани (пулпа)във вътрешността на зъба.
Рентгеновата снимка дава много ценна информация за точното поставяне на диагноза и определяне плана на лечение. Стоматологът по време на кореновото лечение се нуждае от три рентгенови снимки: една преди лечението; втора с инструмент за точното определяне на дължината на канала/каналите; трета след запълване на кореновите канали.
 След правилно кореново лечение, обикновено няма промени във външния вид на зъба. За целта трябва да се почистят идеално кореновите канали от меката органична материя, която може да оцвети зъба. За запълване на кореновите канали не трябва да се използват пасти с оцветяващ потенциал.
С течение на времето, дори и след перфектно кореново лечение е възможно зъбът да промени цвета си.

Гингивит е възпаление на гингивата (венците). То се изразява в зачервяване или синкаво-червеникаво оцветяване на тъканите, непосредствено около зъбите. Други характерни белези на възпалението са: -кървене при миене на зъбите или при консумация на по-груби храни; -оточност (подуване) на тъканите; -лека болезненост при механично дразнене. Установено е, че при 98% от хората в определени моменти се наблюдават признаци на възпаление. Ако не се лекува, може да се задълбочи до пародонтит. Пародонтит е напреднало възпаление на меките тъкани около няколко или всички зъби. Засегнати са вече и тъканите в дълбочина – периодонциум и алвеоларна кост. Вследствие на това, се образуват дълбоки джобове около зъбите, които поддържат възпалителния процес, поради невъзможност от почистване с четка и паста. Белезите на възпалението са както при гингивит, като тук обикновено се наблюдава и:

• – изтичане на белезникава течност от джоба при притискане на венците
• – загуба на периодонтални влакна и алвеоларна кост, което води до разклащане на зъба
• – отдръпване на венците в посока към корена на зъба

Различни проучвания показват, че по вина на пародонтит се извършват 75% от екстракциите на зъби, при хората над 35 години. При навременно лечение на заболяването, зъбите могат да бъдат запазени до дълбока старост.

Основната причина за синдрома „лош дъх“ (халитозис) са бактериите, които живеят нормално в устната кухина, но по една или друга причина са се размножили прекомерно.

Други причини могат да бъдат:

• – пародонтално заболяване
• – заболяване на зъбната пулпа и нейните усложнения
• – намалено отделяне на слюнка (ксеростомия)
• – възпаление на синусите
• – възпаление на фаринкса, ларингса, сливиците
• – възпаление на черен дроб, бъбреци, стомах и черва
• – употреба на някои медикаменти, като антихистаминови препарати, антидепресанти, диуретици, за контрол на кръвното налягане и др.

Tя се прави, когато стоматологът има нужда от информация за:

• – скрит кариес на междузъбните повърхности
• – вторичен кариес под налична пломба
• – състоянието на зъбната пулпа
• – броя и конфигурацията на корените
• – костната структура
• – долночелюстните стави, синусите
• – зъбните зародиши и т.н.

Облъчването с рентгенови лъчи е вид радиационно облъчване. Рентгеновите лъчи са част от светлинния спектър, така че ние ежедневно получаваме малки дози от тях, когато сме изложени на слънце. Изчислено е, че облъчването, което тялото понася при изготвяне на една малка зъбна снимка, се равнява на това, при излагане на слънце за десет минути. Сравнението е валидно за съвременен рентгенов апарат. Колкото по-стар е апарата, толкова дозата е по-голяма. Клиника Абил разполага с последно поколение рентгенов апарат за секторни дентографии, при който облъчването е десетократно по-малко.

На фона на бурните физиологични промени по време на бременността е нормално нелекуваните заболявания в устната кухина да напомнят за себе си. Погрешно е да се мисли, че бременността е спомогнала за увреждане здравето на зъбите. По-скоро тя е помогнала на майката да осъзнае и обърне внимание на стоматологичните си проблеми, които са съществували много преди това, но не са били осъзнавани и на тях не се е обръщало внимание. По принцип няма противопоказания за лечение на зъбите при бременност. Обикновено стоматологичните манипулации при бременни се свеждат до:

• – Почистване на зъбен камък. Хормоналните промени често довеждат до повишена чувствителност на пародонталните тъкани. Ако имаме налице и дразнене от зъбния камък, се достига до неприятни възпаления, свързани с упорито кървене, лош дъх, оточност и дискомфорт. Често по време на бременността започват пародонтални проблеми, които ако не се лекуват се задълбочават впоследствие.
• – Лекуване на пулпити, периодонтити и други заболявания, които могат да предизвикат сериозни гнойно-възпалителни процеси, които от своя страна да увредят общото здраве на майката и това на плода.
• – Изваждане на силно разрушени, безнадеждни за спасяване, зъби и корени. Възстановителните и оздравителните процеси след лечение, протичат по-бързо при бременните, поради засиления метаболизъм.

Първите зъби са част от временното (млечно) съзъбие. Те поникват около шестия месец. До около 2 години и 6 месеца, максимум 3 години, приключва оформянето на млечното съзъбие. То остава във функция до окончателното им подменяне с постоянните зъби. Сроковете за пробив са ориентировъчни. Те зависят от много фактори. По-ранен или по-късен пробив не означава, че нещо не е наред. При прекалено изоставане, обаче трябва да се направи задължителна консултация. За временното съзъбие е характерно наличието на разстояния (диастеми и треми) между зъбите. Това почти винаги означава, че постоянните зъби ще бъдат добре подредени. Когато временните зъби са плътно (без разстояния) един до друг, това почти винаги означава, че ще има проблеми с подреждането на постоянните зъби. Първото посещение на детето в зъболекарския кабинет трябва да бъде преди да възникне, какъвто и да е проблем. Така родителите ще разберат как правилно да се грижат за здравето на детето, как да поддържат хигиената, какви храни да избягват, да внимават за вредните навици, като смукане на пръст, дъвкане и гризане на предмети и т.н. От друга страна за детето е изключително важно да свикне с обстановката в стоматологичния кабинет, със специфичните миризми и шумове, да свикне със самия зъболекар. Така то няма да се страхува, когато се наложи някаква манипулация. Желателно е първото посещение при стоматолог да стане не по-късно от година и половина.

В моята практика аз съветвам да се започне с почистване на венците на детето първо само с мека четка, без паста, от около 4-5 месец. Освен чистота, с тези процедури се подпомага „узряването“ на венците, тяхното подготвяне за дразненето от пробиващите след няколко месеца първи зъби. След първия пробив може да се добави и паста, но тя да не съдържа флуор. Ограничението е, поради неминуемото поглъщане на пастата от детето. Флуорът действа много добре, когато е в контакт с пробил над венеца зъб. А когато се погълне, в тялото се натрупва количество, много по-голямо от необходимото. Следствие на това, пробиващите по-късно временни и постоянни зъби, често са с начална или напреднала флуороза. (бели или светло до тъмно-кафяви петна по зъбите). Когато детето вече се научи да не поглъща пастата, може вече да се премине към използване на паста с флуор (около 18-24 месеца).Четката и пастата трябва да са съответни за възрастта. Четките са с малка глава, меки, добре заоблени влакна и удобни за хващане. Малките деца нямат необходимата сръчност да почистят перфектно сами зъбите си. Родителите трябва да помагат до около 7-8 годишна възраст. Трябва да стимулирате детето да се грижи само за зъбите си. Няма значение, дали детето ще поиска само да си измие зъбите на 6 месеца или 1 година. Бъдете търпеливи. Когато приключи, довършете Вие с обяснението, че се е справило добре, но е останало мъничко тук-там. На около 2 годинки трябва да започнете да учите детето как правилно да борави с четката. Малко по-късно, трябва да обясните и за конците.

Млечните зъби, така както и постоянните, се засягат от кариес, пулпит, периодонтит и т.н. При лоши грижи от страна на родителите, могат да пострадат един или повече зъби. Нелекуван навреме кариес, бързо достига до усложнения. Това не винаги е свързано с болка. Чак когато се подуе бузата, окото, брадата и т.н. (в зависимост от засегнатия зъб) родителите взимат мерки. Често в такива случаи от инфекцията се засягат и съседните органи. Нерядко детето постъпва в болница и се подлага на лечение с мощни антибиотици, преливане на разтвори и т.н. Млечните зъби са необходими за нормалната дъвкателна и говорна функция на детето. Те се сменят по естествен начин, когато постоянните зъби са достигнали необходимото ниво на развитие. Усложненията от нелекуването на млечните зъби, нерядко са сериозни и изискват значителни средства, време и нерви. Преждевременното изваждане на млечен зъб, крие опасност от неприятни последствия. Първо – може да се получи  разместване на останалите зъби, стремящи се да запълнят освободеното място. Така, силно се ограничава мястото за пробив на постоянния зъб. Вместо да се подреди правилно в зъбната дъга, той ще бъде съответно напред, назад, навън, навътре, завъртян около оста си и т.н. За да бъде подреден правилно, детето трябва да носи месеци и години, специално ортодонтско апаратче. Второ – естественият зъб пробива преди да е приключило необходимото за този етап развитие. Така новият зъб е с намалено минерално съдържание на емайла и дентина, което води до много по-бърза поява на кариес, при неадекватни грижи.

Никненето на постоянните зъби започва с появата на първия долен кътник на свободното място зад последния млечен зъб. След това започва постепенно отпадане на млечните зъби и заменянето им с постоянни. Млечните зъби под въздействие на развиващите се под тях постоянни зъби, падат по естествен начин. Това става след постепенно резорбиране на корените. Накрая зъбната коронка се държи само на съединителните влакна на венеца и най-често при хранене сами падат. Ако не се налага млечен зъб да бъде изваден от зъболекар, най-добре е да се остави да падне сам. Тази преценка може да бъде направена само от стоматолога. Така, че по-добре се консултирайте навреме. Не поемайте отговорност, която не е по вашите възможности! Периодът на смяна на млечното съзъбие с постоянно е изключително важен. При правилни грижи пробиват здрави зъби, които се подреждат по най-рационалния начин. Така се полагат основите на здравата и красива усмивка, която остава за цял живот. Детето трябва да посещава редовно своя стоматолог. В зависимост от индивидуалното развитие ще се определят най-подходящите интервали на профилактични прегледи. В едни случаи при по-рискови ситуации може да бъде на всеки 3 месеца, при други на 6 месеца.

В голяма част от случаите, при изваждане на зъб, се освобождава пространство, което кара зъбите в непосредствена близост да се разместят. Това предизвиква редица промени в захапката, които винаги са неблагоприятни. Най-добре и най-евтино е да не допускате да Ви бъде изваден зъб, тъй като последствията са сериозни. Но, ако това е вече факт, колкото по-рано заместите извадения зъб, толкова по-добре за Вас. Един изваден зъб може да бъде заместен по основно три начина: -имплант; -неснемаема протеза; -снемаема протеза. При лечение с имплант се използва метален щифт (от титанова сплав), който се поставя в костта. След период на изчакване за стабилизиране, върху него се поставя коронката. При лечение с неснемаема протеза (мост) зъбите от двете страни на дефекта се изпиляват за корони. Празното място се изпълва с коронка, която е едно цяло с коронките на съседните зъби. Изработената конструкция се циментира неподвижно (пациентът не може да я сваля) със специален цимент. Лечението със снемаема протеза (пациентът може да я сваля, когато пожелае) представлява метална или пластмасова пластинка, която освен дефекта покрива и голяма част от меките тъкани. Това осигурява задържането й в устата по време на функция. Върху пластинката се поставят зъби, заместващи извадените. Въпреки, че е най-малко агресивния към наличните тъкани лечебен подход, той е най-малко предпочитан от пациентите. Причините са трудното привикване с обемистото чуждо тяло, проблеми с говора, неудобство да се сваля и почиства след всяко хранене и т.н.

Снемаемите протези се разделят на три основни групи. Първата включва най-простите и достъпни средства – пластмасови протези. Основата им е от твърда пластмаса, върху която са закрепени изкуствени зъби. Предимство: ниската им цена. Втората група включва моделно-летите протези. Състоят се от метален скелет, покрит с розова пластмаса. Елементите за задържане са куки, отлети заедно със скелета, което ги отличава с много добро задържане и стабилност. Много по-скъпи са. Третата група са фрез-протезите. Те са изработени от метален, моделнолят скелет, като горната група, но за задържане използват комбинация от различни сложни елементи – ключалки, стави, телескопи и т.н. Това са възможно най-сложните и прецизни произведения на зъботехническата технология. Така се постига най-високата степен на стабилност, здравина и естетика. С тези протези пациентът може да употребява всякаква храна, без никакви ограничения. Много бързо се привиква с тях и в най-малка степен затрудняват говора. Пациент с добре изработена протеза изглежда естествено и не събужда подозрение за нечие изкуствено вмешателство. За целта трябва да се подбере правилния цвят, форма и големина на зъбите, които да подхождат на лицето на пациента и максимално да доближават естествените, да се подредят правилно, но същевременно и естествено. Снемаемата протеза покрива сравнително голяма част от венците. Самите те, физиологично и анатомично не са предвидени за това. Поради тази причина, когато има възможност, протезата трябва да бъде сваляна, за да могат меките тъкани да почиват. Това е най-удобно да става през нощта. Протезата се съхранява в съд с хладка вода, за да се предпази от деформации.

Най-често това е изкуствен метален щифт, поставен в костта, служещ за опора на изкуствената зъбна коронка. Изработен от биопоносим материал (титан), и се явява заместител на естествения зъбен корен. Това означава, че имплантът се въвежда в свободно костно пространство, в което преди са били разположени загубените естествени зъбни корени. Металният щифт остава в костта, а върху него се монтира надстройката. Тя има формата и изпълнява ролята на естествено изпилено зъбно пънче. Накрая върху надстройката се поставя изработената индивидуално в лаборатория изкуствена зъбна коронка. Важни фактори в преценката за имплант са:

• – наличие на заболявания, които биха попречили на лечението (на кръвта, костите, органите, жлезите, имунитета, различните алергии и т.н.)
• – състоянието в устата – налични зъби, обем на костта и нейната плътност, разположение на синусите, мандибуларния канали т.н.;
• – вредни навици (алкохол, цигари, стискане/скърцане със зъби и т.н.)
• – орална хигиена
• – готовност и желание за съдействие по време на лечението.

Професионално планирано и изпълнено, имплантното лечение е напълно безопасно за здравето!